Джайнистите са най-миролюбивата и най-аскетичната сред религиите. Последователите вярват, че богатството на света е временно и е голям грях човек да е богат и да пази всичко за себе си. Същевременно в Индия повечето от най-богатите индийци изповядват джайнизма. Сред най-важните свои дейности те считат храмовото строителство. Намирам храмовете им за най-изящните постройки на земята. Многократно ходих до Маунт Абу и Ранакпур, считани за най-ювелирните произведения в архитектурния свят на храмовото строителство. Бях посетил множество места, прочути с гигантските си статуи (също характерни за това вероизповедание)на джайнистки богове-тиртанкари. Неколкократно се качвах до една 600 метрова скала в Индия, където кой знае как е покачена 18 метрова каменна статуя на техния бог Бахубали. Казват, че тя била в книгата на Гинес за най-голямо монолитно скулптурно произведение. Посетих и огромните джайнистки колоси, издялани в скалите до крепостта Гвалиор, но мои приятели ми казваха, че нищо не може да се сравни с джайнистките планини-храмове. Те са поне двадесетина но най важните от тях са Сатрунджа в Палитана, хълма Гирнар, Саметха Шикара в Параснат и Маги Тунги. Посетих първите три от тях. Това са доминиращи в околността планински върхове, чиито горни части са застроени с многобройни храмове, приютили десетки хиляди статуи на богове. Всъщност, когато става дума за богове в тази религия главни са 24-тиртанкари. Пръв от тях е Адинат, а последен Махавира Джинът. Той е бил историческа личност, принц, връстник на Буда и имал сходна с неговата съдба.
Джайнистите мерят своето време не с години, месеци и часове, а с ери. Всяка ера има 25 000 години. Ера освен за време е и еталон за святост. Сатрунджа в Палитана се приема за нещо толкова свято, че нейната святост се измерва с девет ери и това й отрежда първостепенно място сред джайнистките светини.
За да посетиш някоя от тези планини-храмове трябва да тръгнеш призори, за да си там на изгрев слънце, когато комплексът се отваря за богомолци и посетители и да си тръгнеш оттам с последните лъчи на слънцето. Никой няма право да прекара нощта в храмовете дори и най-висшите свещенослужители, защото тогава те трябва да принадлежат единствено на тиртанкарите. Носенето на всякакви кожени предмети, навсякъде където има джайнистки култови съоръжения е абсолютно забранено. Джайнистите, които са фанатици на тема не насилие изключват всяка употреба на кожени изделия. В храмовете им не се допускат и неразположени жени.
Вървим в колона по 3364 те стъпала към върха са Сатрунджа, където има 863 храма. Движим се боси, въпреки че в жегата скоро скалата започва да пари нетърпимо. Носенето на обувки тук е забранено.
Вървя с група търговци на скъпоценни камъни и банкери. Те са сред най-богатите хора на Индия, въпреки че външният им вид с нищо не го показва. Един от тях наскоро е дал 3 милиона долара за строителството на храм. Това е третият храм построен от него. Разбирам, че и останалите му спътници също са дарили внушителни суми за религиозно строителство. Един от тях ми разказа поучителна история, свързана с историята на Палитана. “През 18 век най-богатият човек на земята бил джайнистът Моти Шах. Той притежавал несметни богатства, но живеел лекомислено и това прахосвало живота му. Един ден той се замислил и решил да построи в Сатрунджа храм, но се оказал, че там било така застроено, че не било останало място дори за най-малкия храм. Моти Шах отишъл да се увери с очите си и наистина единствено без храмове била падината между северния и южния хълм на върха, но там била стръмна урва. В продължение на десетки години работниците на Моти носели от равнината пръст, запълнили и изравнили мястото и построили там един от най-големите храмове, който бил наречен на негово име - Моти Шах.
На върха на Палитана е най-главният от храмовете Адишвар. Вътре има огромна статуя на първия тиртанкар Адинат. Достъпът за не изповядващи джайнизма до нея е забранен. Наоколо има безкрайни коридори с ниши. Във всяка има статуя на някои от тиртанкарите. Очите им са от черно стъкло или огледало. Това е признак за божественост. Общо в Сатрунджа има десетки хиляди статуи на божества. Всяко от тях ежедневно се почиства и мие с вода и мляко. Вода се носи отдолу на гръб. Сред светилищата има и едно мюсюлманско на светеца Ангар Пир. Пред входа му се продават малки люлки. Съществува поверието че жените, които се молели тук ще имат деца. Затова тук се събират бездетни жени от цялата страна. Общо храмовете в Палитана са разделени на 9 части. Докато най-големият заема цялата южна част, най-малкият има едва 2 храма. Най-старите днешни постройки в Сатрунджа са на възраст 900, а най-младите на 150. Разбира се всички са изградени върху основите на по-стари сгради.
Влизаме в комплеска. Вече статуите са измити и започват службите. Свири музика и се чува пеенето на химни. Навсякъде горят ароматни свещички. В една сребърна каляска се вози статуя на Махавира от сребро, позлатена. Когато каляската минава покрай групите хора, всички лягат на земята по очи почитателно.
До залеза хората ще изпълняват своите ритуали и ще принадлежат на своите богове. После доволни ще се запътят надолу.
Богатият банкер споделя, че днешният е един от най-щастливите дни през живота му.
Палитана е сравнително лесно достъпна. То не може да се сравни по трудност с изкачването до върха на хълма Гирнар. Тук стъпалата са 10 000 и се изкачват в продължение на няколко часа. Пътя минава покрой подредени като шпалир маймуни. Малко невнимание и те веднага задигат някоя вещ на пътниците. Не правят изключение фотоапарати и камери. После злобно ги пускат от отвесната скала и те стават на парчета. Тези, за които това изкачване е непосилно, могат да бъдат носени до върха срещу заплащане. Носачите носят клиента си на смени по 4. Цената се определя според теглото на носения и е горе долу една месечна заплата на среден индиец. Измерването става с голям кантар.
Гирнар прилича на огромна каменна купа сено. Той е отдавна загаснал вулкан с четири върха, като игли в горната си част. На места пътеката със стъпалата направо е увиснала над бездната. Минава се покрай няколкото храмови комплекса със стотици храмове. На всеки от върховете има постройка. Там могат да се поберат едва двадесетина посетители. Гледката е вълшебна, а вятърът брули безмилостно. Този комплекс, както и Палитана са в щата Гуджарат, където наскоро вилняха опустошителни земетресение с хиляди жертви. За щастие никой от храмовете в тези комплекси ни пострада.
Саметха Шикара или Параснат е планина-храм в щата Бихар и е най високото негово точка. До върха стръмна пътека отвежда 1400 метра по-високо, където се храмовете. Изкачването е много трудно и продължително. Тръгва се малко след полунощ, за да се посрещне игрева призори. Хората вървят в индийска нишка и всеки осветява с фенерче пътя си. Отдалеч склонът на планината прилича, като налепен със светулки. Параснат е името на тиртанкара живял преди Махавира около 750 г.пр.Хр. Има спор дали е бил историческа личност.
За мене тези срещи с толкова невероятни неща, карат сетивата ми да блокират.