Който обича приказки за махараджи и несметни богатства, за ювелирната архитектура и пищни празници с необикновени песни, танци и море от красиви жени в пъстроцветни одежди и огромни разкошни накити, непременно трябва да посети индийския щат Раджастан.
Раджастан означава Земята на махараджите. От тук най-старите култури на човечеството Мохенджо Даро и Харапа проникнали в днешния индийски субконтинент. Първоначално историята му е свързана с някогашните племенни републики. Областта се наричала Раджпутана и се състояла от 20 отделни княжества, ръководени от свърхбогати и ексцентрични владетели - раджи или махараджи. Най-забележителното развитие на Раджпутана било през седемте века (ХІІ-ХІХ), когато се формирали военните кланове на раджпутите, определяли историята на района няколко столетия. Били изключително войнствени и претендирали, че са създали втората по ранг каста на Индия на кшатрите или военните.
Раджастан се състои се от два района, разделени от планинската веригата Аравали. Мевар е хълмистата, гориста и плодородна южна част, а в северозападната Марвар е пустинята Тар. Стремежът да преодолеят нейната сурова природа е най-вероятното обяснение защо и днес раджастанците да живеят с такава страст и боготворят ярките цветове.
Раджастан е царството на оживелите сънища!


ЗА КАМИЛИ В ПУШКАР

Цветовете на Раджастан са като в пъстър калейдоскоп. Тар може да се определи и като най-цветната пустиня в света заради облеклата на хората, особено пищни и ярки по време на безбройните празници. Бижутата на раджастанките са масивни и много тежки - от злато и сребро. Тукашните сватби са най-живописните в Индия. Можете да видите как забулени жени танцуват танца бховай, като балансират със 7-9 наредени един върху друг медни съдове на главите си. Забележителни са барабанните танци, при които мъжете захапват голи, остри като бръснач саби и под задъхания ритъм жонглират с още 2-3 саби в ръце. Това е стар военен танц от времето на раджпутите. Също с привкус на героика са танците върху живи въглени, подобни на нашите нестинарски. Много характерни са и изпълненията на танцовата драма катак - разказ с религиозно съдържание, разказван безсловесно с движения и мимика.
Празниците са мястото, където раджастанците си подават ръка.
Пушкар е свещен за индуистката вяра, заради езерото си Анасагар и един от малкото храмове на бог Брама, останали в цяла Индия. Този иначе тих и спокоен град се превръща в най-голямата атракция на щата за 12 дни по време на своя Камилов празник - най-големият и единствен по рода си панаир в целия свят. През през месеца картик по лунния календар (октомври-ноември), хиляди мъже пристигат в града със своите камили и правят огромен лагер в крайградските дюни на пустинята. Събират се над 200 000 души, които водят повече от 50 000 камили. Всяко животно е красиво изрисувано и козината му е подстригана в сложни шарки, на които могат да завидят нашите рапъри. Три дни преди пълнолунието започват да прииждат и жените в най-празничните си облекла и накити. Цялата красота на селският Раджастан се концентрира тук в радиус от няколко километра. Организират се състезания и конкурси с камили, танци, песни и уличен театър. Разгръща се целия паноптикум на един панаир, в който има дори самоуки народни зъболекари, които подреждат инструменти и протези направо на улицата. Не употребяват нито вода, нито упойки и съдбата на пациентите им е направо в божиите ръце, когато имплантират зъби или правят срезове по венците с джобно ножче. Така е и при уличните хирурзи. "Медиците" са поделили по братски тротоарната територия с музиканти, комедианти, гадатели и мистици...
.


ЧАРОВНИЯТ СВЯТ НА МАХАРДЖИТЕ

Удайпур е главния град на Мевар. От двете области на Раджастан тя се е смятала за по-важната. Владели са я старшите от някогашните раджпутски принцове. Тяхната династия Сисодия днес се смята за най-страта в историята на света. Тя има 76 поколения махараджи от 566 г. насам. Почитана е и заради изключителната твърдост, с която представителите й отстоявали независимостта си през вековете. Владетелят на Мевар носел титлата "махарана" - т.е. махараджа, които никога не е губил битка. Удайпур е разположен на 3 езера и има 300 000 жители. Той е един от най-живописните и романтични градове в Раджастан.
Последният удайпурски махараджа Арвинд Сингх днес е богат и влиятелен бизнесмен, който притежава и една от най-големите и луксозни хотелиерски вериги в света. Навремето разсърдил баща си като напуснал колежа за махараджи и отишъл в Англия, където се препитавал като работник във фабрика.
Но струва си да надзърнем в света на махараджите, за да се убедим, че пред тяхната история приказките от 1001 нощ бледнеят.
Богат като махараджа! Това сравнение съвсем не е било случайно. Според Киплинг, Господ е създал махараджите, за да забавлява човечеството с пищен спектакъл със скъпоценни бижута и разкошни дворци. Сценографията му изобилства от копринени килими, мебели от слонова кост, сребро и дори от кристал, тонове перли и злато, диаманти, рубини и смарагди с големината на гъше яйце, люлки от злато, носилки от сребро, часовници на Фаберже и картини от Рембранд и изящни предмети на изкуството. Героите в този спектакъл са окичени с екзотични скъпоценности и бижута на Картие. Те имат десетки жени и стотици държанки. Разхлаждат се в басейни, пълни със шампанско и се возят в собствени влакове или златни ролс-ройси. Дори слоновете им се кичат с гривни от ковано сребро. Сюжетът е пълен с дворцови интриги, чувствени драми, ловни сцени и разгулни пиршества. Разбира се от всичко това днес е останало съвсем малко - великолепни дворци с леко помръкнал блясък и герои с отнети корони, които обаче народът продължава да нарича махараджи и да почита като владетели.
В средата на 19 в. половината от Индия се състояла от 601 княжества. Владетелите им се наричали махараджи - шепа хора, които тънели в нечуван разкош и чрез които британската корона осъществявала господството си над страната цивилизовано и с кадифени ръкавици.
Махараджата на Хайдерабад бил един от най-богатите хора на земята. Владеел територия с размера на Франция и население 16 милиона. Имал около 11 000 слуги, своя армия и… собствена дестилаторна за уиски. Колегата му пък от съседен град обичал кучетата повече от хората. Имал 800 - всяко със своя отделна стая, телефон и прислуга. На друг отдавали чест с оръдие от масивно злато. Когато разпръсвали за почистване перлите на махараджата на Наванагар, те заемали пространство от 2 декара. Много от съпругите на тези владетели не можели да се движат сами под тежестта на бижутата и трябвало да бъдат носени с носилки или подкрепяни. Когато навършил 50 г. махараджата на Капуртхала, който носел тюрбан с 3000 диаманта и перли, имал 300 жени. Един от махараджите на Джайпур нямал пряк наследник. Предречено му било, че ако му се роди дете, то ще умре. Затова се женил 9 пъти, но не допуснал в леглото си нито една от 9-те жени. За компенсация се забавлявал със 7000 държанки, от които имал 107 деца.
На 1 януари 1972 г. махараджите се превърнали в обикновени хора след реформата на Индира Ганди. Някои от бившите махараджи са влиятелни личности и днес. Най-популярна е вдовицата на джайпурския махараджа - Гаятри Деви. Била класирана сред 10-те най-красиви жени на планетата наред с Вивиян Лий. След премахването на владетелския статут на махараджите има успешна политическа кариера.
Макар да не пишат вече “владетел” в графата за “занятие” при попълване на документи, бившите махараджи на практика си остават владетели. Някои - все още приказно богати, според това, което видяха очите ми!


РОЗОВИЯТ ГРАД ДЖАЙПУР И
СИНИЯТ ГРАД ДЖОДПУР

Махараджата Савай Джай Сингх ІІ, които бил голям любител на науките и особено на астрономията, започнал да изгражда столица на мечтаната от него обединена Раджпутана през 1727 г. В проектирането й той се основавал на древния индийски трактат по архитектура Шилпа шастра. Нарекъл града на себе си - Джайпур, което също така означавало и Град на победата. Когато французинът Луи Роселе га посетил през ХVІІІ в. писал, че по това време в Европа едва ли някои градове биха могли да се състезават по функционалност с Джайпур. По-късно и планировката на големи американски градове била заимствана от него.
Златният век на Джайпур започнал през 1930 г., когато се възцарява махараджата Савай Ман Сингх ІІ. Когато той се раждал, шадраванът в двореца бил напълнен с шампанско, а сватбата му е вписана в книгата на Гинес като най-скъпата в света. Джайпур става столица на новосформирания щат Раджастан, след като Индия палучава независимост през 1947 г. Днес има 2 млн.население.
Наричат го Розовия град, защото всички сгради в старата му част се багрят в този цвят. Традиция започва от визитата на Уелския принц през 1876 г., когато градът бил боядисан в негова чест.
В средата на стария град е Градският дворец - една от многото резиденции на бившите владетели, превъзходен образец на раджпутската архитектура. В едното му крило днес живее синът на последния махараджа. Сред безбройните експонати на музейната част могат да се видят най-големите сребърни съдове в света. С тях махараджата си носил вода от свещенната река Ганг, когато пътувал за Англия.
На 17 км от Джайпур е крепостта Амбер с отлично стратегическо разположение сред хълмовете на Аравали. За първи път тук крепост е построена през ХІ в. В двореца Амбер махараджите на Джайпур почивали сред приказен разкош след тежките битки, които водели непрекъснато. Днес слонове пренасят посетителите по стръмния път нагоре, както това е ставало и някога.
Една от най-популярните джайпурски атракции - Хава Махал или "Дворецът на ветровете", пък е построен е през 1799 г., за да могат жените от харема и домакинството на владетеля в жегите да се наслаждават на повея на вятъра и да наблюдават външния свят през каменните дантели на прозорците, без да бъдат забелязвани.
Астрономическата обсерватория на Джай Сингх "Джантар мантар" е една от петте, които той постраил в Северна Индия. Гигантските й инструменти, които приличат на футуристични скулптури, служели за измерване на времето с точност до секунда и за наблюдения на движението на небесните тела.
На 333 км югозападно от Джайпур е вторият по големина град на Раджастан - Джодпур. Населението му е почти 1 млн. Над него доминира ограмният форт Мехрангарх, кацнал на върха на голям скалист хълм направо в градския център. Градът е основан през 1459 г. от Рао Джодха - махараджа на раджпутският клан Ратхор. Потомците на този род твърдяли, че техен предшественик е героят на епоса Рамаяна - Рама. Наричат Джодпур "Синия град" заради боядисаните в светло индигово къщи в старата му част. Когато ги гледаш високо от крепоста, те приличат на синьо езеро. По традиция в този цвят се боядисват къщите на представителите на най-висшата каста на Индия - брамините. Освен това се вярва, че синьото гони комарите.
Малко от мощните крепости на Раджастан могат да се сравнят с Мехрангарх. От стените му в ясен ден може да се вижда на разстояние новече от 100 км. Днес той е музей с голяма колекция старинни оръжия и луксозни предмети от благороден метал от бита на владетелите му. Сред експонатите могат да се видят изящните филигранни сребърни паланкини - носилките, в които божествените им особи били пренасяни.
На стената при входа на крепостта има десетина отпечатъци на човешки длани. Те явно са на особена почит, защото са покрити с тънки златни листа. Това са копия от ръцете жените на джодпурския махараджа Джасвант Сингх. Според древната индийска традиция, когато мъжът умре, до него на кладата била изгаряна... и живата му съпруга. Така на времето станало и със съпругите на Джасвант Сингх. Ужасяващият обичай, наричен "сати", бил забранен от англичаните със специален закон още през ХІХ в., но понякога се практикува и в наши дни.
В Джодпур е и Умаид бхаван - вторият градски дворец на мараджата. Той и до днес е най-голямата резиденция в света с 347 стаи. За строителството му били използвани над 1 млн. куб. м мрамор и пясъчник. Днес в част от този дворец живее бившият махарджа и е устроил музей. Другата част от Умаид бхаван е луксозен и свърхскъп хотел.


ДЖАЙНИСТИТЕ ОТ МАУНТ АБУ И РАНАКПУР

Тридесет години принцът Вардхамана (599-527 г.пр.Хр.) водил светски живот като престолонаследник. Той бил съвременник, съсед и брат по съдба на друг един принц - Сидхарта Гаутама, когото по-късно нарекли Буда. Подобно на него 30-годишният Вардхамана раздал богатствата си на бедните и тръгнал да се скита из гората, освободен от земните окови. Дванадесет години по-късно достигнал просветление. Около него се събрали богове и демони и завикали: “Победа, победа! ” Така той бил провъзгласен за Джина (Победителят), а последователите му се нарекли джайнисти. Към името му добавили и Махавира или “Великият герой”. Денят на неговото рождение се приема за начало на джайнисткото летоброене, според което на 2003 г. съответства 2602 г.
Джайнистите вярват, че на земята всяка душа е божествена и може да постигне истинските си цели чрез пречистване и дисциплина. Учението отдава голямо значение на аскетизма и ненасилието, защото това е пътят, по който душата се освобождава от кармата или материалната природа на вселената. Тази религия с трудна за възприемане философия и абстрактни идеи в своята история почти не е напускала родината си, където днес има 7 милиона последователи. Макар и малобройни за мащабите на Индия, те оказват забележително влияние върху страната. Сред тях са много от висшите представители на финансовите среди, които даряват на своите храмове милиони долари. Джайнистите винаги са имали много осезателно присъствие в историята на Раджастан.
В храмовете на тази религия са пълни със статуи на божества, които ежедневно грижливо се мият с мляко от поклонници, сложили пред устата си бели кърпи, да не би по невнимание да вдишат някое живо същество и така причинят смъртта му. Когато сядат, по същите причини метат със специални метли мястото. Носенето на колани, обувки, каишки и други изделия от животинска кожа в джайнистките храмове е забранено. За джайнистите е задължително строгото вегетарианството. По-фанатичните й представители не обличат тялото си с дрехи, за да не отнемат живот, смачквайки някое насекомо в техните гънки.
Последователите на Махавира днес имат много храмове в цялата страна. Известни са храмовите планини, където след изкачване на хиляди стъпала по труден терен попадаш в комплекси от стотици ювелирно изработени сгради и гигантските статуи "сгушени" в тях.
Но има два джайнистки храма, на които не могат да съперничат и ювелирни творения по земята. Пред невероятно декорираните храмове в Раджастан - Маунт Абу и Ранакпур, бледнеят дори върхови постижения като мавзолея Тадж Махал или божествените статуи на гениалния Микеланджело.
Храмовете на Маунт Абу се намират на 4 км от градчето с надморска височина 1200 м. По-старият - Вимала васахи, е от ХІ в., а Луна васахи е от ХІІІ. Знае се, че Вамала васахи е строен 14 години едновременно от 2700 първокласни скулптори-ювелири. Луна васахи е по-малък, но мраморните му резби са много по-дълбоки и изящни. И в двата мраморът на места е толкова тънък, че е станал прозрачен. Каменните резби са толкова фини, че изглеждат като върху слонова кост.
Ранакпур е дълбоко в раджастанските гори на 90 км от Удайпур и е най-големият джайнистки комплекс в Индия. Главният храм има 29 зали с 1444 ювелирно резбовани каменни колони, от които нито една не повтаря друга. Това чудо - най-големата светиня на джайнизма, е построено със средства, дарени от богат търговец.

ДЖАЙЗАЛМЕР - ПО СТАРИЯ ПЪТ НА
ПОДПРАВКИТЕ

Някога Джайзалмер бил една от столиците на Раджпутана. Сега той е невероятно чаровен и красив град с 48 000 жители само на около 100 км от пакистанската граница. Наричат го Меденият град, защото къщите му са от пясъчник с цвета на липов мед. Издига се сред пясъците на Тар като приказно царство. Марко Поло спрял тук по своя път към Китай.
Крепостта на Джайзалмер била построена принц Рао Джайзал през 1156 г. и е сред най-старите в днешния Раджастан. Тя имала доста бурна история, защото градът бил разположен точно на пътя на керваните от Персия, Арабия и Централна Азия, които насели подправки, коприна и ядки. Махараджите на Джайзалмер, известни със своите свирепи и бандитски нрави, мародерствали богатите пустинни кервани и успяли да натрупат огромни съкровища. Сред най-красивите и впечатляващи сгради на града от онова време са малките дворци на някогашните търговци, наречени хавели. Те напълно могат да се сравняват по хубост и богатство с дворците, които сме виждали във Венеция. Най красивата хавела Патвон принадлежала на изключително богата фамилия, която търгувала с брокат. Патвон била строена в продължение на 50 години. Друга хавела - Натмалджи, принадлежала на министър-председател от времето, когато градът бил столица на цялата област. В декорирането й се състезавали двама прочути майстори - братята Хатху и Лалу. Вероятно затова нито един елемент тук не прилича на друг. Само при каменните решетки на прозорците могат да се открият повече от 12 различни орнамента. Днес потомци на някогашния премиер-министър все още живеят в хавелата. Много красива е и хавелата на Салим Сингх, който също е бил министър-председател.
През ХVІІІ в., когато Бомбай станал главно индийско пристанище и стоките "тръгнали" оттам, Джайзалмер загубил своето влияние по Пътя на подправките и станал най-затънтеното и слабо познато на съвременния свят от някогашните раджпутски княжества. Но към това определение трябва обезателно да прибавя и най-красивото. Затова днес към него текат кервани от туристи от цял свят.


КАРНИ МАТА - ХРАМЪТ НА
СВЕЩЕНИТЕ ПЛЪХОВЕ


Индия е страна на много религии, в чиито пантeони има 330 милиона бога. Когато в тази страна празнуват Наг панчами, отдават почит на свещените змии, в храмовете на бога Хануман свещени са маймуните... Според индийците свещени са и всички останали животни на земята.
Но един от хилядите индийските храмове остава незабравим за всеки, който го е посетил. В "Карни Мата" в селцето Дешнок на около 30 км от пустинния гр. Биканер свещени са кавалкадите от стотици хиляди ... плъхове. Уникалният храм е построен през ХVІІ в. в чест на жената-аскет Карни Мата, почитана като върховно божество на Биканер. Легендата разказва, че чудотворката веднъж се опитвала да съживи свой племеник, но не успявала. Тогава отишла в Другия свят, за да измоли живот за момчето. Там богът на смъртта Яма й обяснил, че детето не може да бъде съживено, защото вече било преродено на земята. Това разгневило Карни Мата и тя обявила, че хората от нейното племе повече няма да попада в ръцете на Яма. Вместо това душите им ще се заселват за един живот в свещени плъхове-кааба и след това ще се прераждат в певци.
По фасадата на храма са монтирани мраморни скулптури, дарени от биканерския махараджа Ганга Сингх. Прекрасната масивна сребърна врата също е негов дар. Тя е забележително произведение на изкуството. По нея са изобразени богове на фона на прекрасни филигранни арабески. Тук може да се види и самата Карни Мата с тризъбеца на победата и заобиколена от плъховете. На ознаменуването на тази победа е посветен големият празник Навратри в края на мусонния период.
В красивата сграда се влиза бос, както е прието да се прави във всички индийски храмове. Още първите крачки са сред безбройни орди от истерично тичащи насам-натам свещени гризачи. Тук те наистина са боготворени. Из целия храм се виждат съдове с мляко, зърно, сладкиши, заобиколени от божествените твари. Мнозина ги наблюдават благоговейно и шептят молитви. Тук всеки вярва, че го чака голямо щастие, ако бъде полазен от плъх. В очакване на тази "благословия", някои са се изтегнали на каменния под и дори задрямват. Когато прибягващите по лицата им пъргави крачета на гризачите ги събуждат, щастливците грейват в усмивка. В Карни Мата всеки трябва да си отваря очите на четири, за да не настъпи по невнимание някоя от свещените особи. В случай, че все пак това стане, провинилият се трябва да дари златен или сребърен модел на храма. Иначе го грози голямо нещастие.


РИСУВАНИТЕ ГРАДОВЕ НА ШЕКХАВАТИ

В триъгълника между градовете Алвар, Джайпур и Биканер се намира районът на рисуваните градове Шекхавати. Макар че отдавна са загубили значението си на важни търговски средища, което са имали във времето на керваните, днес те са истински музеи под открито небе. Резиденциите на някогашните търговци, повечето изграждани от ХVІІІ до началото на ХХ в., нямат свой аналог в света. Особено ценни са рисувани градове Фатехпур, Навалгар, Мандава, Рамгарх и Джунджуну, въпреки че в действителност всеки представлява интерес.
С многото пари, спечелени от търговията, богатите хора на Шекхавати започнали да изграждат резиденции - хавели като свидетелство за своето благосъстояние. Отвън тези сгради не са нищо особено, но "чудото" е скрито в тяхната вътрешност. Тези истински крепости на разкоша трябвало да сигуряват сигурност, където жените от мюсюлманските хареми да не са обезпокоявани от любопитни, когато се изтягали за отдих, къпели се или домакинствали през свирепите жеги, които нападали района през лятото. Най-големите хавели имали по 4 вътрешни двора и се издигали на 6 етажа. Тези сгради са изцяло украсени със стенописи и точно това ги прави особено ценни.
Повечето от художниците, работили в този своеобразен музей под открито небе, били местни майстори, но онези, които можели да си позволят лукса, наемали художници чак от Италия и Англия.
По стените на хавелите в Шекхавати е изографисан във великолепни сцени целият паноптикум на тогавашния живот - митология, история, народни предания, еротични мотиви, бойни сцени с цели армии и модерни за времето сюжети като самолети, влакове, лимузини, телефони и грамофони.

* * *

Хиляди километри пропътувах из Раджастан. Обиколих повечето от забележителностите на щата - Алвар и крепостта Читоргарх с великолепните й кули на победата, Джалавар, двореца Самоде, Кота и Бунди, Джаларпатнан и Дунгарпур. Видях дворци, достигащи до съвършенство в изяществото си. Бях на буйни живописни празници. Присъствах на сватби и погребения, на тайнствени обичаи и религиозни ритуали, за които нашето въображение е твърде бедно. Винаги се стараех да живея с ритъма на раджастанците. С техните радости и тяхната мъка. Единственото което не успях да постигна в този чуден и необикновен свят, беше да стана част от него. Трябваше ми много повече въображение.
Оказах се неподготвен, защото бях твърде подвластен на досадните съвременни стандарти на възпиталия ме ХХ век!